Лука 15

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Притча за изгубената овца

15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. ^2 (A)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

³ Но Иисус им каза тази притча: ^4 (B)„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? ⁵ А като я намери, вдига я радостен на раменете си ^6 (C)и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ ⁷ Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

⁸ Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? ⁹ А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.’ ¹⁰ Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

Притча за блудния син

¹¹ И каза още: „Един човек имаше двама синове. ¹² По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. ¹³ След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. ¹⁴ А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. ¹⁵ Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. ¹⁶ И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. ¹⁷ Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе ¹⁹ и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ ²⁰ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. ²¹ А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ ^22 (D)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. ²³ Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. ²⁴ Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. ²⁶ И повика един от слугите и попита какво се е случило. ²⁷ Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ ²⁸ А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, ²⁹ но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. ³⁰ А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ ³¹ Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, ³² а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“