Add parallel Print Page Options

20 (A)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите

и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?

Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:

кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?

А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

(B)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.

И отговориха: не знаем, откъде беше.

Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

(C)И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.

11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.

13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.

14 (D)Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.

15 (E)И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!

17 (F)Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.

20 (G)И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.

21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;

22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?

23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?

24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.

25 (H)Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

27 (I)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 (J)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;

29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;

30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;

31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;

32 след всички умря и жената;

33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.

34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;

35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,

36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

37 (K)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.

38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.

39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.

40 (L)И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:

41 как казват, че Христос е син Давидов?

42 (M)А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 (N)пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,

47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.