Левит 13  1940 Bulgarian Bible

13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

² Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

³ И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

⁴ Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната.

⁵ А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

⁶ и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

⁷ Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

⁸ и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

⁹ Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

¹⁰ и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

¹¹ това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

¹² Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,

¹³ тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

¹⁴ Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

¹⁵ свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

¹⁶ Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

¹⁷ и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.

¹⁸ Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

¹⁹ и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

²⁰ и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

²¹ Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²² и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.

²³ Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

²⁴ Или, ако на кожата на месата на някого има <място> изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,

²⁵ тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁶ Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²⁷ и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁸ Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

²⁹ Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

³⁰ то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

³¹ Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната от кела;

³² и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

³³ такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.

³⁴ А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

³⁵ Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

³⁶ тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

³⁷ Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

³⁸ Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

³⁹ то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

⁴⁰ Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но <пак> е чист.

⁴¹ Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но <пак> е чист.

⁴² Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.

⁴³ Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

⁴⁴ той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

⁴⁵ Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

⁴⁶ През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

⁴⁷ Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

⁴⁸ било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

⁴⁹ и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

⁵⁰ Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена <онова, което има> заразата;

⁵¹ а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

⁵² Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена <дреха> или ленена, или каква да е <заразена> кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

⁵³ Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

⁵⁴ то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

⁵⁵ Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая <вещ> е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

⁵⁶ Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

⁵⁷ Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, <проказа> е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

⁵⁸ И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

⁵⁹ Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.