Add parallel Print Page Options

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

Тогава теманецът Елифаз каза:

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може да се въздържи да не говори?
(A)Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
(B)Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
(C)В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
(D)Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
(E)Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 (F)Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 (G)Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13 (H)сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14 (I)обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17 (J)Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 (K)Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък –
19 (L)колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20 (M)Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 (N)Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.