Add parallel Print Page Options

Бог – Творец и Промислител

10 (A)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, (B)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? (C)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? (D)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? 10 Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, 11 с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, 12 живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? 13 Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: 14 Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. 15 Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми 16 – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. 17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

18 (E)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; 19 бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. 20 (F)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, 21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, 22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“

10 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.