Исая 37
Библия, ревизирано издание
Божият отговор за Сенахирим
37 (A)А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син.
3 Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.
5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя.
6 Исайя им каза: Така кажете на господаря си – така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.
9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:
10 Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 (B)Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 И Езекия се помоли пред Господа:
16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.
17 (C)Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
20 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
21 Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
22 Ето словото, което Господ изговори за него:
Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти?
И против кого си говорил с висок глас
и си надигнал нагоре очите си?
Против Святия Израилев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал:
С множеството на колесниците си излязох аз
върху височината на планините,
върху уединенията на Ливан;
и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи;
и ще вляза в най-крайната му височина,
в гората на неговия Кармил.
25 Аз изкопах и пих вода;
и със стъпалото на краката си
ще пресуша всички реки на Египет[a].
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна
и от древни времена съм начертал това?
А сега го изпълних,
така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на покрива на къщата
и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;
28 но Аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти,
и буйството ти против Мене.
29 (D)Понеже буйството ти против Мен
и надменността ти стигнаха до ушите ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си – в устата ти,
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението:
Тази година ще ядете това, което е саморасло,
втората година – това, което израства от същото,
а третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдейския дом,
което е останало, пак ще пуска корени долу
и ще дава плод горе.
32 (E)Защото от Йерусалим ще излезе остатък
и от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
33 Затова така казва Господ за асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела,
нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него могила;
34 по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне
и в този град няма да влезе, казва Господ;
35 (F)защото ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
36 (G)Тогава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.
Footnotes
- 37:25 Или: на обсадените.
Исаия 37
1940 Bulgarian Bible
37 А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
4 Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.
5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.
9 И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:
10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:
16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.
17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.
21 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.
25 Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.
28 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.
29 Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
32 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
33 Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,
34 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;
35 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
36 Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
38 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com