Add parallel Print Page Options

Закон за робите

21 „И ето правните наредби, които ще им представиш:

(A)‘Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно. Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му. Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам. Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен, тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.

Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите. Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил. Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите. 10 Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. 11 Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп’.“

Закон срещу насилието

12 (B)Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт; 13 (C)но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище. 14 (D)Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16 (E)Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.

17 (F)Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.

18 Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло, 19 то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.

20 А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан; 21 но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.

22 Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии. 23 Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 (G)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, 25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.

26 Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи. 27 Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.

28 Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание. 29 Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт. 30 Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи. 31 Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба. 32 Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

33 Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.

35 Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина. 36 Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.

Закон за собствеността

37 (H) [a] Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца.

Footnotes

  1. 21:37 В Синодалната и Цариградската Библия 21:37 сл. е 22:1 сл.

21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

32 Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.