Еклисиаст 4
Библия, ревизирано издание
4 (A)Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;
2 (B)затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;
3 (C)а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.
5 (D)Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,
6 (E)и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.
7 Тогава отново видях само суета под слънцето.
8 (F)Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един,
понеже те имат добра награда за труда си;
10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си;
но горко на онзи, който е сам, когато падне,
и няма друг да го вдигне.
11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят;
а един как ще се стопли сам?
12 И ако някой надвие срещу един, който е сам,
двама ще устоят насреща му;
и тройното въже не се къса бързо.
13 По-добър е беден, но мъдър младеж,
отколкото стар, но безумен цар,
който не знае вече да приема съвет;
14 защото единият излиза от тъмницата[a], за да царува,
а другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето,
че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 нямаше край на целия народ,
на всички, над които е бил той;
а идващите след него няма да се зарадват в него.
Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Footnotes
- 4:14 От евр. къщата на веригите.
Еклисиаст 4
1940 Bulgarian Bible
4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.
7 Тогава изново видях <само> суета под слънцето.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?
12 И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com