Add parallel Print Page Options

Превратност на всичко земно и вредата от глупостта

10 (A)Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния. По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.

Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки. Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник: (B)глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.

(C)Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.

Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях. 10 Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи. 11 Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.

12 (D)Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. 13 (E)Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. 14 (F)Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? 15 Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.

16 (G)Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! 17 Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване. 18 Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце. 19 Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите. 20 (H)Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.

10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 <Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.