A A A A A
Bible Book List

Деяния 7Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Защитна реч на Стефан

Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, 10 избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. 12 Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. 13 А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. 14 Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. 16 И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. 17 Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.

23 Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ 29 Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. 30 Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 ‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. 36 Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[a] 38 Този е, който по време на събранието[b] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. 39 Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’

44 Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. 45 Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[c] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. 46 Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, 47 а Соломон Му построи дом. 48 Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?’

51 Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. 52 Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – 53 вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“

Убиване на Стефан с камъни

54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел 59 и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ 60 После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.

Footnotes:

  1. 7:37 В някои ръкописи липсва: „Него слушайте!“
  2. 7:38 Става дума за събирането на еврейския народ пред Бога по време на странстването в пустинята (вж. Изх. 19:10-25; Вт. 4:10).
  3. 7:45 Става дума за Иисус Навин.
  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes