Деяния 17

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Апостолите в Солун

17 ^(A)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. ^2 (B)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, ^3 (C)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. ⁴ И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. ^5 (D)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. ^6 (E)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. ^7 (F)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ ⁸ Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. ⁹ Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.

Апостолите в Бер

¹⁰ Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, ¹¹ които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. ¹² И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. ¹³ Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. ¹⁴ Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. ^15 (G)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.

Апостол Павел в Атина

¹⁶ Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. ¹⁷ Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. ¹⁸ Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. ¹⁹ Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? ²⁰ Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ ²¹ А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.

^22 (H)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. ²³ Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: ^24 (I)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, ^25 (J)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. ^26 (K)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават ^27 (L)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. ²⁸ Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’^{[a] 29 (M)}И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. ^30 (N)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. ^31 (O)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“

³² Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ ³³ Тогава Павел ги изостави. ³⁴ Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.