Даниил 4

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Сънят на Навуходоносор и лудостта му

4 ^[a] „Аз, Навуходоносор^[b], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. ² Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. ³ Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. ^4 (A)Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. ^5 (B)Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: ⁶ ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.

^7 (C)А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. ⁸ Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. ^9 (D)Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.

¹⁰ И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. ¹¹ Той извика с мощен глас и каза:

«Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. ¹² Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. ¹³ Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. ^14 (E)Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’

¹⁵ Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“

¹⁶ Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! ¹⁷ Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, ¹⁸ листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици, ¹⁹ това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. ²⁰ А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ ²¹ – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. ²² Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години^[c], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. ²³ А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. ^24 (F)Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“

²⁵ Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. ²⁶ Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. ²⁷ Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ ²⁸ Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! ²⁹ Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ ³⁰ В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.

³¹ „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. ^32 (G)Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’

³³ В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. ^34 (H)Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“