Второ Макавеи 4

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Новите злодеяния на Симон

4 ^(A)А гореописаният Симон, предал храмовите съкровища и отечеството, разпространявал клевети против Ония, че уж той сам насърчавал Илиодор и бил виновник за злините. ² Така той се осмелил да нарече благодетеля на града, покровителя на сънародниците си и ревнителя на законите заговорник срещу царската власт. ³ Враждата стигнала дотам, че чрез един от доверените на Симон хора били извършени убийства. ^4 (B)Тогава Ония съзрял голямата опасност от противоборството, още повече че Аполоний, военачалникът на Келе-Сирия и Финикия, с действията си подсилвал ненавистта у Симон. ⁵ Затова отишъл при царя, ала не като обвинител на съгражданите си, а с оглед на ползата както за всекиго поотделно, така и за целия народ. ⁶ Той осъзнавал, че без намесата на царя не е възможно мирно да се уредят нещата и Симон няма да спре с безумията си.

Въвеждането на елински нрави в Йерусалим

^7 (C)Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник. ⁸ При среща с царя той му обещал триста и шестдесет таланта сребро, а от някои други приходи – осемдесет таланта. ^9 (D)Освен това дал писмено уверение за още сто и петдесет таланта, ако бъде упълномощен сам да създаде училище за юноши с място за състезания, както и да впише жителите на Йерусалим като антиохийски граждани. ¹⁰ Царят дал съгласието си. Щом получил пълномощия, веднага се заел да въведе сред сънародниците си елинските нрави.

^11 (E)Той отменил предоставените от човеколюбие права, които юдеите бяха получили от царя чрез съдействието на Йоан, бащата на Евполем, участника в пратеничеството за приятелски съюз с римляните. Така Язон, нарушавайки установената от закона уредба, започнал да налага противни на този закон обичаи. ¹² Съзнателно построил под самата крепост училище с място за състезания и привличал най-знатните юноши, като ги карал да стоят под езически покрив. ¹³ Така се появили влечението по елинизма и склонността към чужд начин на живот вследствие на неизмеримото безчестие на Язон, този нечестивец, а не първосвещеник. ¹⁴ Стигнало се дотам, че свещениците занемарили службата при жертвеника. За тях храмът не означавал нищо, нехаели за жертвите, а бързали да вземат участие в противните на Закона игри, щом бивал даден знак за хвърляне на диск. ¹⁵ За тях нямало никаква стойност онова, което техните предци почитали. За най-добро смятали елинските отличия. ¹⁶ Затова ги сполетяло тежко нещастие. Онези, на които подражавали в начина на живот и на които искали да приличат по всичко, станали техни врагове и мъчители. ¹⁷ Защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божиите закони. Последвалите събития доказват това.

¹⁸ По времето, когато в Тир се провеждали игрите, устройвани на всеки пет години, там присъствал и царят. ¹⁹ Тогава нечестивият Язон изпратил зрители от Йерусалим с антиохийско гражданство да занесат триста драхми сребро за жертва на Херакъл. Но самите приносители помолили да не ги употребяват за жертва, понеже това не било прилично, а да ги заделят за други разходи. ²⁰ И така, изпратените от негово име пари за жертва на Херакъл по желание на приносителите били използвани за направа на триери.

²¹ По-късно Аполоний, синът на Менестей, бил изпратен в Египет по случай възкачването на престола на цар Птолемей Филометор. Но Антиох заподозрял царя във враждебност към себе си и се погрижил за своята сигурност. Затова, като се отправил към Йопия, той пристигнал в Йерусалим. ²² Язон и населението му устроили великолепен прием. Той влязъл в града, посрещнат с факли и възгласи, а оттам тръгнал с войската си за Финикия.

Менелай като първосвещеник

^23 (F)Три години след това Язон изпратил Менелай, брат на горепосочения Симон, да предаде парите на царя и да завърши преговорите по важни дела. ²⁴ Той обаче, след като спечелил благоволението на царя и го обсипал с ласкателства, представяйки се за влиятелен човек, успял да се домогне до длъжността първосвещеник, като предложил триста таланта сребро повече, отколкото Язон. ²⁵ Получил пълномощия от царя, той се завърнал, но не носел у себе си нито едно от достойнствата на първосвещеник, а единствено гнева на жесток тиранин и яростта на див звяр. ²⁶ Така Язон, който измамил собствения си брат, бил измамен от друг и станал изгнаник в Амонската страна. ²⁷ Менелай пък получил власт, ала съвсем нехаел за обещаните на царя пари, ²⁸ макар Сострат, началникът на градската крепост, който събирал данъците, да ги изисквал. По тази причина и двамата били призовани да се явят при царя. ²⁹ Менелай оставил за приемник на първосвещеническата длъжност своя брат Лизимах, а Сострат – Кратет, военачалника на кипърските наемници.

Убийството на законния първосвещеник

³⁰ По време на тези събития жителите на Тарс и Малос въстанали, понеже били дадени като подарък за царската наложница Антиохида. ³¹ Затова царят незабавно си тръгнал, за да уреди нещата, като оставил за свой наместник Андроник, един от висшите сановници. ³² Тогава Менелай решил да се възползва от благоприятния случай, задигнал от храма част от златните съдове и ги подарил на Андроник, а други продал в Тир и околните градове. ³³ Щом узнал със сигурност за това, Ония го изобличил и се оттеглил на безопасно място в Дафне, недалеч от Антиохия. ^34 (G)Затова Менелай се срещнал насаме с Андроник и го убедил да убие Ония. Андроник отишъл при Ония и го уверил в неговата безопасност с коварна клетва и подадена ръка. Въпреки подозрителността му той успял да го склони да излезе от убежището си и на място го убил, без срам пред закона.

³⁵ От тази постъпка били потресени не само юдеите, но и много от останалите народи, и възнегодували срещу несправедливата гибел на този мъж. ³⁶ И когато царят се завърнал от пределите на Киликия, юдеите в града, а също и негодуващите елини, изразили пред него възмущението си от противозаконното убийство на Ония. ³⁷ Потресен до дъното на душата си и обзет от дълбока скръб, Антиох оплакал умрелия заради неговите добродетели и голямото му благочестие. ³⁸ Пламнал от гняв, той заповядал незабавно да свалят от Андроник пурпурното наметало, да разкъсат дрехите му и да го разведат из целия град до същото място, където бил погубил злодейски Ония, за да погубят и него – убиеца. Така Господ му въздал заслужено наказание.

Ограбването на храмовата съкровищница

³⁹ Междувременно Лизимах по волята на Менелай извършил в града много светотатства. Мълвата за това се разнесла и народът се вдигнал против Лизимах, понеже много златни съдове вече били откраднати. ⁴⁰ След като разгневеният народ въстанал, Лизимах въоръжил около три хиляди души и започнал да действа с насилие, без да зачита закона. Начело поставил някой си Авран, чиито години били доста, но не по-малко било безумието му. ⁴¹ Щом видели, че Лизимах налита към тях, едни грабнали камъни, други – дебели колове, а някои събирали с шепи пръст от земята и хвърляли срещу хората на Лизимах, както заварели. ⁴² Така ранили мнозина от тях, други погубили и обърнали всичките в бягство. А онзи, който ограбил храма, убили при съкровищницата.

⁴³ Заради тези събития започнало съдебно разследване срещу Менелай. ⁴⁴ Когато царят пристигнал в Тир, трима мъже, изпратени от събранието на старейшините, му връчили жалба. ^45 (H)А Менелай, изпаднал в безизходица, обещал много пари на Птолемей, сина на Доримен, ако се застъпи за него пред царя. ⁴⁶ Тогава Птолемей отвел царя към притвора, уж да си поотдъхне, и го склонил да промени първоначалното решение. ⁴⁷ Така царят отхвърлил от Менелай, виновника за цялото зло, обвиненията, а онези нещастници, които дори и пред скити да бяха говорили, щяха да бъдат освободени като невинни, тях той осъдил на смърт. ⁴⁸ Това несправедливо наказание било изпълнено незабавно, макар те да се застъпвали за града, народа и свещените съдове. ⁴⁹ Дори и жителите на Тир възнегодували против това и на свои разноски им устроили достойно погребение. ⁵⁰ Менелай обаче запазил длъжността си поради алчността на властниците. Неговата злост все повече нараствала и той се превърнал в жесток враг на съгражданите си.