Add parallel Print Page Options

Царуване на Амасия

25 (A)Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим. Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно. Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща. (B)Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“

Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит. А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро. Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове. Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“ Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“ 10 Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.

11 (C)Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци. 12 Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха. 13 В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.

14 Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян. 15 Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“ 16 Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“ 17 Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“ 18 (D)А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: ‘Дай дъщеря си за жена на сина ми.’ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън. 19 Мислиш си: ‘Ето поразих Едом и съм доволен.’ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“

20 Но Амасия не искаше да слуша. А това беше от Бога, Който искаше да ги предаде в ръцете на Йоас като наказание за това, че се обърнаха към идумейските богове. 21 И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея. 22 Войската на Юдея беше разбита от Израил и всички се разбягаха по домовете си. 23 Йоас, царят на Израил, плени във Ветсамис юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, доведе го в Йерусалим и нареди да съборят четиристотин лакътя от йерусалимската стена – от Ефремовите порти до ъгловите порти. 24 (E)И като взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намираха в Божия дом, пазени от Овед-Едом, съкровищата на царската къща и заложници, върна се в Самария.

25 А след смъртта на израилския цар Йоас, Йоахазовия син, юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години. 26 Останалите дела на Амасия отначало докрай са описани в книгата на юдейските и израилските царе. 27 След като Амасия беше отстъпил от Господа, в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Но те пратиха хора след него в Лахис и там го убиха. 28 Докараха го на коне и го погребаха при предците му в Юдовия град.

25 Амасия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

Той върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

Но чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

Тогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.

Но ако си решил да идеш, действувай <храбро>, укрепи се за бой; <иначе>, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

10 Тогава Амасий ги отдели, <то ест>, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

11 А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12 А <други> десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

13 Но мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

14 А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

15 Затова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?

16 А като му говореше той, <царят> му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.

18 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

19 Ти казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

20 Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката <на неприятелите>, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.

21 Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

22 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

23 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24 И <като взе> всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

25 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

28 И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия <столичен град>.