Битие 50

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

50 ^(A)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. ² И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. ³ И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. ⁴ И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, ^5 (B)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ ⁶ А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ ⁷ Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, ⁸ семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. ⁹ С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. ¹⁰ Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. ¹¹ Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. ¹² И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. ^13 (C)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. ¹⁴ След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.

Обещанието на Йосиф

¹⁵ След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ ¹⁶ И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча ¹⁷ да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. ¹⁸ Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ ¹⁹ Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. ^20 (D)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. ²¹ Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. ²² И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. ²³ И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. ^24 (E)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ ^25 (F)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ ²⁶ Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.