Призоваване на Самуил за пророк

3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. ² В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. ^3 (A)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. ⁴ Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ ⁵ Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. ⁶ Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ ⁷ Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. ⁸ Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. ⁹ Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори^[a], понеже Твоят служител слуша.“ ¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. ^12 (B)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. ¹³ Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. ¹⁴ Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“

¹⁵ Самуил спа до сутринта^[b] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. ¹⁶ Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹⁷ Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ ¹⁸ Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“

^19 (C)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. ^20 (D)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. ²¹ Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа^[c].