Add parallel Print Page Options

Спор в Антиохия

15 (A)(B)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. (C)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[a]. Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.

Апостолски събор в Йерусалим

Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. (D)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. (E)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (F)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (G)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.

13 (H)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (I)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:

16 (J)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[b]. 19 (K)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (L)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[c]. 21 (M)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“

Решенията на събора

22 (N)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (O)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[d], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“

30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[e]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[f]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.

Начало на второто пътешествие

36 (P)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ 37 (Q)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. 38 (R)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 (S)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. 41 (T)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.

Footnotes

  1. 15:4 В някои ръкописи липсва: „и как отвори вратата на вярата за езичниците“.
  2. 15:18 В някои ръкописи: „известно от самото начало“.
  3. 15:20 В някои ръкописи липсва: „да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва“.
  4. 15:24 В някои ръкописи липсва: „говорейки да се обрязвате и да спазвате закона“.
  5. 15:33 В някои ръкописи: „апостолите“.
  6. 15:34 В някои ръкописи 15:34 липсва.

Controverse sur la circoncision des non-Juifs

15 Quelques hommes venus de Judée arrivèrent à Antioche. Ils enseignaient les frères, en disant : Si vous ne vous faites pas circoncire comme Moïse l’a prescrit, vous ne pouvez pas être sauvés.

Il en résulta un conflit et de vives discussions avec Paul et Barnabas.

Finalement, il fut décidé que Paul et Barnabas monteraient à Jérusalem avec quelques autres frères pour parler de ce problème avec les apôtres et les responsables de l’Eglise. L’Eglise[a] pourvut à leur voyage[b]. Ils traversèrent la Phénicie et la Samarie, racontant comment les non-Juifs se tournaient vers Dieu. Et tous les frères en eurent beaucoup de joie.

A leur arrivée à Jérusalem, ils furent accueillis par l’Eglise, les apôtres et les responsables ; ils leur rapportèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux. Mais quelques anciens membres du parti des pharisiens qui étaient devenus des croyants intervinrent pour soutenir qu’il fallait absolument circoncire les non-Juifs et leur ordonner d’observer la Loi de Moïse.

Les apôtres et les responsables de l’Eglise se réunirent pour examiner la question. Après une longue discussion, Pierre se leva et leur dit :

Mes frères, comme vous le savez, il y a déjà longtemps que Dieu m’a choisi parmi vous pour que j’annonce l’Evangile aux non-Juifs, pour qu’ils l’entendent et deviennent croyants.

Dieu, qui lit dans le secret des cœurs, a témoigné qu’il les acceptait, en leur donnant lui-même le Saint-Esprit comme il l’avait fait pour nous. Entre eux et nous, il n’a fait aucune différence puisque c’est par la foi qu’il a purifié leur cœur.

10 Pourquoi donc maintenant vouloir provoquer Dieu en imposant à ces disciples un joug que ni nos ancêtres ni nous n’avons jamais eu la force de porter ? 11 Non ! Voici au contraire ce que nous croyons : c’est par la grâce du Seigneur Jésus que nous sommes sauvés, nous Juifs, de la même manière qu’eux.

12 Alors tout le monde se tut pour écouter Barnabas et Paul raconter les signes miraculeux et les prodiges que Dieu avait accomplis par eux parmi les non-Juifs. 13 Quand ils eurent fini de parler, Jacques[c] prit la parole et dit :

Maintenant, mes frères, écoutez-moi ! 14 Simon[d] vous a rappelé comment, dès le début, Dieu lui-même est intervenu pour se choisir parmi les non-Juifs un peuple qui lui appartienne. 15 Cela concorde avec les paroles des prophètes puisqu’il est écrit :

16 Après cela, dit le Seigneur, je reviendrai, ╵et je rebâtiraila hutte de Davidqui est tombée en ruine,
et j’en relèverai les ruines,je la redresserai.
17 Alors, le reste des hommes se tournera vers le Seigneur,
des gens de tous les autres peuplesappelés de mon nomcomme ma possession.
18 Le Seigneur le déclare, ╵lui qui réalise ces choses[e] ╵qu’il avait préparées ╵de toute éternité.

19 Voici donc ce que je propose, continua Jacques : ne créons pas de difficultés aux non-Juifs qui se convertissent à Dieu. 20 Ecrivons-leur simplement de ne pas manger de viande provenant des sacrifices offerts aux idoles, de se garder de toute inconduite sexuelle, et de ne consommer ni viande d’animaux étouffés ni sang[f]. 21 En effet, depuis les temps anciens, il y a dans chaque ville des prédicateurs qui enseignent la Loi de Moïse, et chaque sabbat, on la lit dans les synagogues.

22 Alors les apôtres et les responsables, avec toute l’Eglise, décidèrent de choisir parmi eux quelques délégués et de les envoyer à Antioche avec Paul et Barnabas. Ils choisirent donc Jude, surnommé Barsabbas, et Silas. Tous deux jouissaient d’une grande estime parmi les frères. 23 Voici la lettre qu’ils leur remirent :

Les apôtres et les responsables de l’Eglise adressent leurs salutations aux frères d’origine païenne qui habitent Antioche, la Syrie et la Cilicie.

24 Nous avons appris que certains frères venus de chez nous ont jeté le trouble parmi vous et vous ont désorientés par leurs paroles. Or, ils n’avaient reçu aucun mandat de notre part. 25 C’est pourquoi nous avons décidé à l’unanimité de choisir des délégués et de vous les envoyer avec nos chers frères Barnabas et Paul 26 qui ont risqué leur vie pour la cause de notre Seigneur Jésus-Christ. 27 Nous vous envoyons donc Jude et Silas, qui vous confirmeront de vive voix ce que nous vous écrivons.

28 Car il nous a semblé bon, au Saint-Esprit et à nous-mêmes, de ne pas vous imposer d’autres obligations que celles qui sont strictement nécessaires : 29 ne consommez pas de viandes provenant des sacrifices aux idoles, du sang, des animaux étouffés, et gardez-vous de toute inconduite sexuelle. Si vous évitez tout cela, vous agirez bien.

Recevez nos salutations les plus fraternelles.

30 On laissa partir les délégués et ils se rendirent à Antioche. Ils réunirent l’ensemble des croyants et leur remirent la lettre. 31 On la lut et tous se réjouirent de l’encouragement qu’ils y trouvaient.

32 Comme Jude et Silas étaient eux-mêmes prophètes, ils parlèrent longuement aux frères pour les encourager et les affermir dans la foi. 33 Ils restèrent là un certain temps, puis les frères leur souhaitèrent bon voyage et les laissèrent retourner auprès de ceux qui les avaient envoyés. [34 Silas cependant trouva bon de rester à Antioche, de sorte que Jude rentra seul à Jérusalem[g].] 35 Paul et Barnabas restèrent à Antioche, continuant avec beaucoup d’autres à enseigner et à annoncer la Parole du Seigneur.

Paul et Barnabas se séparent

36 Après quelque temps, Paul dit à Barnabas : Partons refaire le tour de toutes les villes où nous avons annoncé la Parole du Seigneur et rendons visite aux frères pour voir ce qu’ils deviennent.

37 Mais Barnabas voulait emmener avec lui Jean, appelé aussi Marc, 38 et Paul estimait qu’il ne convenait pas de prendre avec eux celui qui les avait abandonnés en Pamphylie et qui ne les avait pas accompagnés dans leur œuvre.

39 Leur désaccord fut si profond qu’ils se séparèrent. Barnabas emmena Marc avec lui et s’embarqua pour Chypre. 40 Paul, de son côté, choisit Silas et partit avec lui, après avoir été confié par les frères à la grâce du Seigneur.

41 Il parcourut la Syrie et la Cilicie en fortifiant les Eglises.

Footnotes

  1. 15.3 Il s’agit de l’Eglise d’Antioche de Syrie.
  2. 15.3 Autre traduction : accompagnés par l’Eglise, ils…
  3. 15.13 Jacques: voir note 12.17.
  4. 15.14 Simon: premier nom de Pierre (voir Mt 4.18).
  5. 15.18 Am 9.11-12.
  6. 15.20 Voir Ex 34.15-16 ; Lv 17.10-16. Selon certains, l’inconduite sexuelle pourrait désigner ici les unions interdites par la Loi de Moïse (voir Lv 18.6-23).
  7. 15.34 Ce verset est absent de plusieurs manuscrits.