Римляни 11-13
Bulgarian Bible
11 1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4 Но що му казва божественият отговор? 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи 9 И Давид казва: 10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: 27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте 31 също така и те сега се не покоряват.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.
12 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, 3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.
4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,
5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.
6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;
7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването:
8 ако увещава, в увещаването: който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.
9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.
11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.
12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.
13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".
20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".
21 Не се оставай да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
12 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.