Add parallel Print Page Options

22 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 Да! сърцето* ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 Прочее , нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 Удариха ме ще речеш , и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?