Add parallel Print Page Options

23 Наложено за Тир пророчество : Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма за вас къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).

Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили

Доходът му, идещ през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.

Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, нито девици отглеждам.

Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир

Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.

Това ли е вашият весел град , Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.

Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?

Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.

10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение за тебе.

11 Господ простря ръката Си над морето. Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.

12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо: Стани да замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,

13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той ги обърна на развалини.

14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.

15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините* на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се казва :

16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.

17 И след седемдесет години Господ ще посети дъщерята на Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.

18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.

24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.

Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.

Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15 Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

18 Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.

21 И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

25 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните Си намерения, с вярност и истинност.

Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.

Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.

И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това ,

И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се зарадваме и развеселим в спасението Му.

10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата в бунището.

11 Господ ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира ръце да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Исуса Христа светии, които са в Филипи, заедно с епископите и дяконите:

Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

за вашето участие в делото на благовестието, от първия ден дори до сега;

като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и за защитата и в утвърждението на благовестието.

Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

10 за да изпитате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

11 изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

15 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някоъ и от добра воля.

16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм изпратен да защищавам благовестието;

17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено като мислят да ми турят тяга в оковите ми.

18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било присторено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

19 Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов,

20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.

21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная,

23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.

25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

27 Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно във вярата на благовестието,

28 и че в нищо не се плашите от противниците; което е и доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

29 защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

30 като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.