Add parallel Print Page Options

22 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.

Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.

14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

26 Към милостивия, Господи , милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,

28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;

35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.

23 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:

Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.

Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един , който владее със страх от Бога;

И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.

Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всички и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли* го направи да процъфти?

А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.

А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: техмонецът Иосев-весевет, главен военачалник+, който уби в една битка осемстотин души.

След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.

11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо Избавление.

13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

18 А Иоавовият брат Ависея, Серуиният син, беше първият от тримата: той, като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги, и си придоби име между тримата.

19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова из стана началник; обаче, не стигна до първите трима.

20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;

25 Сама ародецът; Елика ародецът:

26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

33 Сама арорецът; Ахаим, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;

38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;

39 Урия хетеецът; всичко, тридесет и седем души.

57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата*. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! Под сянката но Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.

Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

Душата ми е всред лъвовете; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

Мрежи приготви за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред тия. (Села).

Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а ще славословя.

Събуди се, душе моя+; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

Ще те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.

10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.

11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.