10 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците, и паднаха убити в хълма Гелвуе.

² И в преследването филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусия.

³ И като се засилваше боят против Саула, стрелците го улучиха, и той биде наранен от стрелците.

⁴ Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си та ме прободи с него, да не би да дойдат тия необрязани и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не искаше, защото много се боеше. За това Саул взе меча си та падна върху него.

⁵ И оръженосецът му като видя, че Саул умря, падна и той на меча си та умря.

⁶ Така умря Саул и тримата му сина; и целият му дом умря едновременно.

⁷ Тогава всичките Израилеви мъже, които бяха в долината, като видяха, че побягнаха, и че Саул и синовете му умряха, напуснаха градовете си и побягнаха; а филистимците дойдоха та се заселиха в тях.

⁸ А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и синовете му паднали на хълма Гелвуе.

⁹ И като го съблякоха, взеха главата му и оръжията му, та ги разпратиха наоколо из филистимската земя за да разнесат известие на идолите си и на людете.

¹⁰ И положиха оръжията му в капището на боговете си, а главата му приковаха в Дагоновото капище.

¹¹ А когато чуха всичките жители на Явис-галаад все що направили филистимците на Саула,

¹² всичките храбри мъже станаха та дигнаха тялото на Саула и телата на синовете му, донесоха ги в Явис, и погребаха костите им под дъба на Явис; и постиха седем дена.

¹³ Така умря Саул за престъплението, което извърши против Господа, против Господното слово, което не опази, а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях ,

¹⁴ а до Господа не се допита, затова Той го умъртви, и обърна царството към Давида, Есеевия син.

11 Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,

² И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.

³ И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.

⁴ Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.

⁵ А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

⁶ И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.

⁷ Тогава Давид се зесели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.

⁸ И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.

⁹ И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.

¹⁰ А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.

¹¹ А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги в едно сражение.

¹² И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.

¹³ Той бе с Давида във Фас-дамим*, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,

¹⁴ те застанаха всред нивата и я защитаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

¹⁵ После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.

¹⁶ И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,

¹⁷ и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;

¹⁸ то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да пие, а я възля Господу, като рече:

¹⁹ Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кравта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

²⁰ И Иоавовият брат Ависей беше главен между другите , трима; защото той като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги и си придоби име между тримата.

²¹ Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до първите трима.

²² Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

²³ при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а Ванаия слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

²⁴ Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

²⁵ Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

²⁶ А силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем.

²⁷ Самот арорецът, Хелис фелонецът,

²⁸ Ирас, сина на текоеца Екис, Авезер анатонецът,

²⁹ Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,

³⁰ Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,

³¹ Итай, син на Риваия от Гавая, която принадлежеше на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,

³² Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,

³³ Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,

³⁴ синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,

³⁵ Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,

³⁶ Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,

³⁷ Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,

³⁸ Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,

³⁹ Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,

⁴⁰ Ираз иетерецът, Гарив етерецът,

⁴¹ Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,

⁴² Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,

⁴³ Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,

⁴⁴ Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,

⁴⁵ Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,

⁴⁶ Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,

⁴⁷ Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.

12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

² Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

³ Началник беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

⁴ гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

⁵ Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, еруфецът Сафатия,

⁶ Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

⁷ и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

⁸ И някои от гадците се отделиха та дойдоха при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

⁹ Те бяха : Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

¹⁰ Мисмана, четвъртият; Еремия петият;

¹¹ Атай, шестият; Елиил, седмият;

¹² Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

¹³ Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

¹⁴ Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, между тях , беше над сто войници , а който беше най-горен, беше над хиляда.

¹⁵ Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

¹⁶ Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

¹⁷ А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нака изобличи това.

¹⁸ Тогава дойде дух на Амасия, гладния между началниците, и рече : Твои сме, Давиде, и от към твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

¹⁹ и от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

²⁰ А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Салатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

²¹ Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

²² Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

²³ И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

²⁴ от Юдейците шест хиляди и осемнадесет щитоносци и колесници, въоръжени за бой;

²⁵ от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

²⁶ от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

²⁷ а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

²⁸ и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

²⁹ а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

³⁰ от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

³¹ от половината на Манасиевото племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

³² от исахарците, въже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двадесетте им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

³³ от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да го поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

³⁴ от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

³⁵ от данците, двадесет и осем хиляди и шестстотин мъже, които можеха да се строят за бой;

³⁶ от Асира, четиридесет хиляди души, които можаха да излизат с войската, да я поставят в строй;

³⁷ а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, стои двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

³⁸ Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

³⁹ И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

⁴⁰ Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израиля.

⁴⁵ Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁶ Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹ Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

⁵⁰ Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵² Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

⁵³ Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵⁴ Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁵ Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁶ Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁷ Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁸ Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁹ Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁶⁰ И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶¹ Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶² Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶³ Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶⁴ Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁵ И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁶ Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁷ За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁸ Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

⁶⁹ и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁷⁰ Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

⁷¹ Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

Read full chapter