1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за <подпомагане> вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

² в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

³ а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

⁴ до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

⁵ Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

⁶ ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

⁷ Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

⁸ а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

⁹ който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

¹⁰ Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

¹¹ чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

¹² Един от тях, някой си техен пророк е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси".

¹³ Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

¹⁴ и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

¹⁵ За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

¹⁶ Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.

2 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, <именно:>

² Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

³ също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

⁴ за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

⁵ да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

⁶ Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

⁷ Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си <показвай> искреност, сериозност,

⁸ здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

⁹ <Увещавай> слугите да се покоряват на господарите си, да <им> угождават във всичко, да им не противоречат,

¹⁰ да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

¹¹ Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

¹² и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век.},

¹³ ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

¹⁴ Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

¹⁵ Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.

3 Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,

² да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.

³ Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

⁴ Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,

⁵ Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,

⁶ когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,

⁷ та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.

⁸ Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.

⁹ А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.

¹⁰ След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,

¹¹ като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.

¹² Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.

¹³ Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.

¹⁴ Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.

¹⁵ Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

¹ Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

² и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

⁵ като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

⁶ <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

⁷ Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

⁸ Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

⁹ пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

¹⁰ ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

¹¹ който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

¹² когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

¹³ Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

¹⁴ но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

¹⁵ Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,

¹⁶ не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

¹⁷ И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

¹⁸ И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;

¹⁹ аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

²⁰ Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

²¹ Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

²² А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.

²³ Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,

²⁴ също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

²⁵ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.