1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:

² До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

³ Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

⁴ Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

⁵ Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

⁶ Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

⁷ Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

⁸ Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

⁹ Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

¹⁰ Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

¹¹ Тогава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

¹² Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.

¹³ Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

¹⁴ И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

¹⁵ <Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

¹⁶ По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

¹⁷ Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?

2 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.

² Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

³ Защото видението се отнася към едно определено <бъдеще> време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

⁴ Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

⁵ При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

⁶ Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва <много> <нещо>, което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!

⁷ Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

⁸ Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

⁹ Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

¹⁰ Ти си намислил <онова, което ще докара> срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

¹¹ Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.

¹² Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

¹³ Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

¹⁴ Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.

¹⁵ Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

¹⁶ Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

¹⁷ Защото неправдата <ти> към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

¹⁸ Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

¹⁹ Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще <го> научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

²⁰ Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.

3 Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

² Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

³ Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

⁴ Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

⁵ Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

⁶ Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

⁷ Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

⁸ Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

⁹ Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

¹⁰ Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

¹¹ Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

¹² С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

¹³ Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

¹⁴ Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

¹⁵ С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

¹⁶ Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

¹⁷ Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

¹⁸ Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

¹⁹ Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

1 Господното слово, което дойде към Софония, син на Хусия, син на Годолия, син на Амария, Езекиевия син, в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син: -

² Съвсем ще погубя всичко От лицето на земята, казва Господ.

³ Ще погубя човек и животно, Ще погубя въздушните птици, и морските риби, И съблазнителните <идоли> заедно с нечестивите; И ще изтребя човека от лицето на земята, казва Господ.

⁴ Ще простра ръката Си върху Юда И върху всичките ерусалимски жители; И ще изтребя от това място останалите Ваалови <служители>, И името на жреците на идоли заедно със свещениците;

⁵ <Ще изтребя> и ония, които върху къщните покриви се кланят на небесното множество, И ония поклонници, които се кълнат в Господа, И които се кълнат в Мелхома;

⁶ Тоже <ще изтребя> ония, които са се отклонили от Господа, И които не търсят Господа нито питат за Него,

⁷ Мълчи в присъствието на Господа Иеова, Защото е близо денят Господен; Защото Господ приготви жертва, Освети поканените Си.

⁸ И в деня на жертвата Господна Ще накажа първенците, и царските чада, И всички, които са облекли чуждестранни дрехи.

⁹ В оня ден ще накажа и всички, които прескачат праговете, Които пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама.

¹⁰ И в оня ден, казва Господ, Ще се чуе метежен вик от рибната порта. Ридание от втория квартал, И голям трясък от хълмовете.

¹¹ Плачете, жители на Мактес, Защото се изтребиха всичките търговски люде, Погубени бидоха всички, които бяха товарени със сребро.

¹² И в онова време Ще претърся Ерусалим с ламби, И ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, Които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло.

¹³ Затова имотът им ще бъде разграбен, И къщите им запустени; Да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.

¹⁴ Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза, - Гласът на деня Господен; Там ще извика горчиво и силният.

¹⁵ Ден на гняв е оня ден, Ден на смущение и на утеснение, Ден на опустошение и на разорение, Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на гъста мъгла,

¹⁶ Ден на тръба и на тревога Против укрепените градове И против високите кули при ъглите.

¹⁷ Аз така ще наскърбя човеците Щото ще ходят като слепи, Защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, И месата им като нечистотии.

¹⁸ Нито среброто им, нито златото им Ще може да ги избави В деня на гнева Господен; Но цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Му; Защото ще довърши, и то скоро, Всичките жители на земята.

2 Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

² Преди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

³ Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

⁴ Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

⁵ Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

⁶ И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

⁷ И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

⁸ Чух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

⁹ Затова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

¹⁰ Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

¹¹ Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

¹² И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

¹³ Той ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

¹⁴ Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

¹⁵ Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

3 Горко на бунтовния и скверен <град>, На насилническия град!

² Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.

³ Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.

⁴ Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.

⁵ Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието Си - неизменно; Но неправедният не знае срам.

⁶ Изтребих народи; ъгловите им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек <в тях>, няма жител.

⁷ Рекох <Си>: Ти непременно ще се убоиш от Мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби <Според> всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.

⁸ Затова чакайте Мене, казва Господ, До деня когато се повдигна за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието Си, Всичкия Си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Ми.

⁹ Защото тогава ще възвърна на племената чисти устни, За да призовават всички името Господно, Да Му слугуват единодушно.

¹⁰ Изотвъд етиопските реки поклонниците Ми, Разсеяните Ми люде, Ще Ми донесат принос.

¹¹ В оня ден няма да бъдеш засрамен Поради многото дела, Чрез които си беззаконствувал против Мене; Защото <до> тогава ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, Които горделиво тържествуват; И ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.

¹² Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно.

¹³ Останалите от Израиля няма да беззаконствуват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език; Защото те ще пасат и ще лежат, И никой няма да ги плаши.

¹⁴ Пей, сионова дъщерьо, Възкликнете, Израилю, Весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо;

¹⁵ <Защото> Господ отмени присъдите за тебе, Изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев, да! Господ, е всред тебе; Няма вече да видиш зло.

¹⁶ В оня ден ще се рече на Ерусалим: Не бой се, И на Сион: да не ослабват ръцете ти.

¹⁷ Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта Си, Ще се весели за тебе с песни.

¹⁸ Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укорът Му.

¹⁹ Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, Ще избавя куцата, ще прибера изгонената, И ще направя ония за хвала и слава, Чийто срам е бил в целия свят.

²⁰ В онова време ще ви доведа пак, И в онова време ще ви събера; Защото ще ви направя именити и за похвала Между всичките племена на земята, Когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ.