Битие 25-26
1940 Bulgarian Bible
25 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.
3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.
4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.
7 И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.
8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит <от дни>; и прибра се при людете си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, <също> и жена му Сара.
11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.
12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;
13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,
14 Масма, Дума, Маса,
15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.
16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.
18 А <потомците му> се населиха <в земите> от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; <Исмаил> се засели независим от всичките си братя.
19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,
20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
23 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.
26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.
27 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.
29 <Един ден> Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено <вариво>, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.
31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.
32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.
34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.
26 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,
2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;
5 понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак се настани в Герар.
7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, <като си думаше>: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.
10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.
11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.
12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.
14 Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;
15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.
16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.
20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}.
22 Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.
23 От там отиде във Вирсавее.
24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.
25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола.
27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?
28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа.
30 Тогава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.
33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
34 А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.
35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.
© 1995-2005 by Bibliata.com