Add parallel Print Page Options

14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

и проповядваха благовестието.

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

26 Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

28 И <там> преседяха доста време с учениците.

15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.