Второ Макавеи 14

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Злодеянията на Алким против Юда

14 ^(A)Три години по-късно до Юда и хората му достигнала вест, че Деметрий, синът на Селевк, доплувал до пристанището на Триполис със силна сухопътна войска и кораби. ² И след като превзел страната, убил Антиох и неговия настойник Лизий.

³ По това време някой си Алким, който преди бил първосвещеник, ала през смутните времена доброволно се осквернил, добре съзнавал, че за него вече няма никакво спасение и достъп до свещения жертвеник. ⁴ Затова през сто петдесет и първата година отишъл при цар Деметрий и му поднесъл златен венец с палмова клонка, а освен това и маслинени клончета, каквито е прието да се принасят в храма. Друго нещо в този ден Алким не предприел. ⁵ Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:

⁶ „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие. ⁷ Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук, ⁸ първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ. ⁹ А ти, царю, след като подробно се запознаеш с всичко това, погрижи се за страната и за угнетения ни народ, като проявиш известното си към всички благоразположение. ¹⁰ Докато съществува Юда, не може да има мир в царството ти.“

^11 (B)Едва изрекъл това, останалите приятели на царя, които изпитвали неприязън към Юда, разпалили още повече ненавистта на Деметрий. ¹² Той веднага повикал Никанор, на когото бил поверил слоновете, определил го за военачалник в Юдея и го изпратил ¹³ със заповед да погуби Юда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алким да назначи за първосвещеник на великия храм. ¹⁴ Тогава езичниците, избягали от Юдея заради Юда, започнали на тълпи да се присъединяват към Никанор и гледали на юдейските злощастия и неволи като на свое благоденствие.

Приятелският съюз между Никанор и Юда

¹⁵ А юдеите, като чули за похода на Никанор и за присъединилите се към него езичници, посипали главите си с пръст и отправяли горещи молби към Онзи, Който ги е определил за вечни времена за Свой народ и винаги е защитавал Своя дял сред народите. ¹⁶ По заповед на своя предводител те незабавно потеглили оттам и срещнали неприятелите при село Десау. ¹⁷ В това време Симон, братът на Юда, влязъл в битка с Никанор, но изненадан от внезапното нападение на противниците си, бил принуден временно да отстъпи.

¹⁸ Все пак Никанор, слушал колко храбри са хората на Юда и как сърцато се сражават за своето отечество, се побоял да реши нещата чрез кръвопролитие. ¹⁹ Затова той изпратил Посидоний, Теодот и Мататия да преговарят за мир.

²⁰ След като дълго време обсъждали условията, предводителят съобщил за това пред войската. Всички проявили единодушие и одобрили споразумението. ²¹ Бил определен и ден за среща на четири очи на уговорено място. От всяка страна пристигнала по една колесница, за да им бъдат предоставени почетни места. ²² По нареждане на Юда били подходящо разположени въоръжени хора, за да не би от страна на неприятелите да последва неочаквано някакво злодейство. Разговорът обаче преминал без произшествия. ^23 (C)Никанор престоял известно време в Йерусалим, без да стори нещо непристойно, и разпуснал събралите се при него тълпи езичници. ²⁴ Той държал Юда винаги до себе си и изпитвал душевно разположение към този човек. ²⁵ Дори го убедил да се ожени и да създаде потомство. И той се оженил, заживял спокойно и се радвал на живота.

Раздорът между Юда и Никанор

²⁶ Алким обаче забелязал тяхното благоразположение един към друг. Затова той се сдобил с препис от сключеното споразумение, отишъл при Деметрий и направил донесение, че Никанор е настроен враждебно спрямо царската власт, тъй като е определил Юда, този враг на царството, за свой наследник. ²⁷ Тези клевети на злодея разгневили царя. Обзет от ярост, той изпратил писмо до Никанор, в което му написал, че е крайно недоволен от споразумението, и наредил веднага да изпратят Макавей окован в Антиохия.

²⁸ Никанор бил сломен от получената вест. Той изпитвал огорчение, че трябвало да престъпи договореностите с един човек, който в нищо не се е провинил. ²⁹ Но тъй като не било възможно да се противопостави на царя, той изчаквал удобен случай, за да изпълни нареждането чрез хитрост. ^30 (D)Все пак Макавей доловил, че Никанор започва да се отнася към него по-сдържано, а обичайните им отношения охладнели. Тогава си помислил, че тази сдържаност не е на добро, и като събрал мнозина около себе си, се скрил от Никанор.

³¹ А онзи, като разбрал, че Юда ловко го е надхитрил, отишъл във великия и свят храм, тъкмо когато свещениците принасяли установените жертви, и заповядал да му предадат този човек. ³² И макар те да твърдели под клетва, че не знаят къде се намира онзи, когото търси, ³³ Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“ ³⁴ И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ: ³⁵ „Ти, Господи, от нищо не се нуждаеш, ала благоволи да обитаваш храм, който се намира сред нас. ³⁶ И сега, Свети Господи, от Когото произлиза всяка святост, запази за вечни времена неосквернен този неотдавна очистен дом.“

Смъртта на Разис

³⁷ Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите. ³⁸ В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си. ³⁹ В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят. ⁴⁰ Той смятал, че с неговото залавяне ще им причини тежък удар. ⁴¹ И когато войниците тръгнали да превземат кулата, но не успели да разбият входните врати, била дадена заповед да донесат огън и да ги запалят. Тогава Разис, пред опасността да бъде заловен, се пробол с меч. ⁴² Той предпочел доблестно да умре, отколкото да попадне в ръцете на злодеи и благородното му потекло да бъде недостойно опозорено.

⁴³ Но от бързината ударът му излязъл несполучлив, а тълпата вече нахлувала през вратите. Тогава той се затичал без страх към стената и смело се хвърлил от нея върху множеството хора. ⁴⁴ Ала те бързо се отдръпнали и той паднал върху празното пространство сред тях. ⁴⁵ Все още дишайки, обзет от възбуда и облян в кръв, той се повдигнал въпреки тежките рани, затичал се през тълпата и застанал върху една отвесна скала. ⁴⁶ Когато кръвта му вече съвсем изтичала, той изтръгнал вътрешностите си, сграбчил ги с двете си ръце и ги хвърлил в тълпата, като молел Господаря на живота и на душата някога пак да го дари с живот. Така Разис завършил живота си.