Второ Макавеи 15

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Богохулството на Никанор

15 ^(A)А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. ² И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“ – ³ този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“ ^4 (B)Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“ ⁵ А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“ Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.

Юда вдъхновява войската си за битка

⁶ Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие. ⁷ Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ. ⁸ Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари. ⁹ Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели. ^10 (C)За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили. ¹¹ Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.

^12 (D)А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ. ¹³ Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство. ¹⁴ И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“ ¹⁵ Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите: ¹⁶ „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“

¹⁷ Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност. ¹⁸ Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм. ¹⁹ Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.

^20 (E)И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни. ²¹ Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея. ^22 (F)А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим. ²³ Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас. ²⁴ Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.

Поражението и смъртта на Никанор

^25 (G)Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни. ²⁶ А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста. ²⁷ С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.

²⁸ Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение. ²⁹ Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си. ³⁰ А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим. ³¹ Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта. ³² И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия, ³³ накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му. ³⁴ Тогава всички се обърнали към небето, за да прославят Господа, защото показал мощта Си, и викали: „Благословен да е Онзи, Който запази Своето място неосквернено!“ ^35 (H)А главата на Никанор окачил на крепостната стена, така че отвред да се вижда ясният знак за помощта от Господа. ³⁶ И след общо решение на всички постановили никога да не оставят този ден без празненство, а да го почитат тържествено на тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен по сирийски адар – ден преди Мардохеев ден.

Послеслов

³⁷ Такива неща се случили с Никанор. И понеже оттогава градът е в ръцете на евреите, аз ще завърша тук своето повествование. ³⁸ Ако съм го сторил добре и въздействащо, това беше и моето желание. Ако пък е с недостатъци и посредствено – направих, каквото беше по силите ми. ³⁹ Да пиеш виното чисто не е проява на вкус, но пък и само вода не върви. Ала вино, смесено с вода, е приятно и доставя наслада. Така и начинът, по който е съставено едно повествование, е удоволствие за слуха на неговите читатели, стига той да е сполучлив. С това искам и да завърша.