Add parallel Print Page Options

37 (По слав. 36). Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повяхнат.

Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.

Весели се, тъй също, в Господа; И той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще из върши очакването ти;

И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като върши подлости.

Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.

Защото злотворците ще се изтребят; А от тия, които чакат Господа, те ще наследят земята.

10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.

12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.

13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.

14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.

15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.

16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.

18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.

19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,

20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета*; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.

21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.

22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.

23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя му.

24 Ако падне не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.

25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.

26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.

27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.

28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.

29 Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.

30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът ме говори правосъдие.

31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,

32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.

33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.

34 Чакай Господа и пази Неговия път, И той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.

35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;

36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.

37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;

38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.

39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.

40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.

38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен*. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

39 (По слав. 38). За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Избави ме от всичките ми беззакония.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

20 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

24 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

26 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.