140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,

² Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.

³ Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).

⁴ Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.

⁵ Горделивите скриха клопка за мене. Поставиха примка за мене. (Села).

⁶ Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.

⁷ Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.

⁸ Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).

⁹ Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.

¹⁰ Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.

¹¹ Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Зло ще преследва насилника човек догдето го погуби.

¹² Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.

¹³ Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.

141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

² Молитвата ми нека влезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

³ Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

⁴ Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват: И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

⁵ Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; И нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; Главата ми нека се не откаже то него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

⁶ Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

⁷ Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

⁸ Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Иеова Понеже на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

⁹ Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

¹⁰ Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина неповреден.

142 (По слав. 141). Давидово поучение*. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

⁴ Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

² Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.

³ А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.

⁴ Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁷ Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁸ Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

¹¹ Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹³ Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

¹⁴ Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.

¹⁵ Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

¹⁶ Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?

¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁸ Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁹ обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.