Add parallel Print Page Options

17 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и блата му Йоана, и ги завежда на една висока планина насаме.

И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.

И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии*(Шатри.), за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия.

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоана Кръстителя.

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмри бяса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.

А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;

защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_ 13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.

25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:

37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.

38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56 И отидоха в друго село.

57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Read full chapter