10 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

² уплашиха се много, той и людете му , защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

³ Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

⁴ Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключи мир с Исуса и с израилтяните.

⁵ И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутския цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

⁶ Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди пре нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

⁷ И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

⁸ И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

⁹ Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

¹⁰ И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Мекида.

¹¹ А като бягаха от Израиля и бяха в надолнище то при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

¹² Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани слънце,над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

¹³ И слънцето застана и луната и спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

¹⁴ Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

¹⁵ След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

¹⁶ А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

¹⁷ Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

¹⁸ И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете часови при нея да ги пазят;

¹⁹ а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

²⁰ И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

²¹ тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Мекида; никой не поклати език против никого от израилтяните.

²² Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете пи мене ония петима царе и пещерата.

²³ И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

²⁴ И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

²⁵ Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

²⁶ А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

²⁷ А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.

²⁸ В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга*; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

²⁹ След това Исус и целият Израил се него премина от Макида в Ливан и воюваше против Ливна.

³⁰ И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга* и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

³¹ После Исус и целият Израил с него премина от Лина в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

³² И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

³³ Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

³⁴ И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

³⁵ и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

³⁶ После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

³⁷ и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга*, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

³⁸ А според това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

³⁹ и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга*; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

⁴⁰ Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките из царе; не остави никого да избяга*, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

⁴¹ И Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

⁴² Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

⁴³ Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

11 А асирийският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар

² и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор на запад,

³ и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците, под Ермон в земята Масфа.

⁴ И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.

⁵ И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израиля.

⁶ Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях; защото утре, около тоя мас, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.

⁷ Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха.

⁸ И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък.

⁹ Исус из стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците из.

¹⁰ В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя им с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.

¹¹ И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

¹² Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.

¹³ Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.

¹⁴ Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.

¹⁵ Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус; не престъпи нищо от всичко, което Господ бе заповядал на Моисея.

¹⁶ Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,

¹⁷ от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.

¹⁸ Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.

¹⁹ Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

²⁰ Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израиля на бой, за да го обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.

²¹ В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

²² Не оставиха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

²³ Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наледство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

12 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

² аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и владееше половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

³ и на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, сиреч , Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

⁴ и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

⁵ който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границата на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

⁶ Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

⁷ И ето царят на земята оттатък Иордан, на запад, който Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанката долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени:

⁸ в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно :

⁹ ерихонският цар, един; царят на Гай, град близо до Ветил, един;

¹⁰ ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

¹¹ ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

¹² еглонският цар, един; гезерският цар, един;

¹³ девирският цар, един; гедерският цар, един;

¹⁴ хорманският цар, един; арадският цар, един;

¹⁵ ливанският цар, един; одоламският цар, един;

¹⁶ макиданският цар, един; ветилският цар, един;

¹⁷ тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

¹⁸ афекският цар, един; ласаронският цар, един;

¹⁹ мадонският цар, един; асорският цар, един;

²⁰ симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

²¹ таанахският цар, един; магедонският цар, един;

²² кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един;

²³ царят на Дор в Нафатдор, един; царят на Гоим в Галгал, един;

²⁴ тирзанският цар, един; всичките царе тридесет и един.

³⁹ През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

⁴⁰ и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴¹ И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,

⁴² и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴³ И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴⁴ Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁵ И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.

⁴⁶ И Мария каза: Величае душата ми Господа,

⁴⁷ и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,

⁴⁸ Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁶ А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

Read full chapter