Осия 1-7
Bulgarian Bible
1 Господнето слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза, и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.
2 Когато Господ почна да говори чрез Осия, той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от булдство; защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа. 3 И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.
4 И Господ му рече: Наречи го Иезраел (Т.е., Бог е посеял.); защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за крвъта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.
5 И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.
6 И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама (Т.е., Не придобила милост.); защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.
7 А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.
8 А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.
9 И Господ рече: Наречи го Ло-аммий (Т.е., Не люде мои.); защото вие не сте мои люде, и аз не ща бъда ваш Бог.
10 Но все пак числото на Израиляните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли, нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.
11 Тогава Юдейците и Израиляните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.
2 Наричайте, прочее, братята си Аммий (Т.е., Люде мои), и сестрите си Рухама (Т.е., Придобила милост).
2 Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не й съм мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду съсците си,
3 Да не би да я съблека гола, И я изложа както бе в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
4 Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.
5 Защото майка им блудства; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
6 За това, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея, За да не намери пътищата си.
7 Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.
8 И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното, и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.
9 За това, ще си взема назад житото на времето му, И виното си на определеното му време, И ще откъсна вълната си и лена си, Които трябваше да покриват голотата й.
10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми.
11 И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й, И всичките й определни празници.
12 Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми. Ще ги обърна на лес, И полските животни ще ги пояждат.
13 И ще я накажа за дните, които посвещаваше на Ваалимите, Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Госопд.
14 Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.
15 И още от там ще й дам Ханаанските лозя, И долината Ахор (Т.е., Смущение) за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.
16 В оня ден, казва Господ, Ще ме наричаш: Мъж ми; И няма да ме наричаш вече: Ваал ми. ( Т.е., Мой господар.)
17 Защото ще премахна имената на Ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.
18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък и меч и бой, и ги махна от земята, Ще ги населя в безопасност.
19 И ще те сгодя за Себе Си завинаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и в милости.
20 Ще те сгодя за Себе Си вьв вярност; И ще познаеш Господа.
21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,
22 И земята ще отговори на житото, на виното, и на маслото, И те ще отговорят на Израела.
23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха мои люде, ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат, всеки един: Ти си мой Бог.
3 И Господ ми рече: Иди пак, залюби жена си, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби Израиляните, при все че гледат към чужди богове, и обичат млинове с грозде.
2 И тъй, аз си я наех за петнадесет сребърника, и за кор ечемик, и половин кор ечемик.
3 И рекох й: Остани за мене за дълго време; да не блудстваш, нито да бъдеш жена на другиго, така и аз ще бъда за тебе.
4 Защото Израиляните ще останат за дълго време без цар и без началник, без идолски стълп, без ефод и без домашни богове.
5 После Израиляните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при неговата благост.
4 Слушайте, словото Господне, Израиляни, Защото Господ има спор с жителите на тая земя, Понеже няма вярност, нито милост, Нито знание за Бога по земята.
2 Друго няма освен клетва, лъжа, и убийство, Кражба и прелюбодейство; Разбиват къщи, и кръв допира до кръв.
3 За това, зеямта ще жалее, И всеки, който живее на нея, ще премре, Тоже и полските зверове и небесните птици; Още и морските риби ще изчезнат.
4 Но никой да се не противи нито да изобличава другиго; Защото твоите люде са като ония, които се противят на свещеника.
5 За това ще се подплъзнеш деня, И с тебе ще се подплъзне и пророкът нощя; И аз ще погубя майка ти.
6 Людете ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и аз отхвърлих тебе да ми не свещенодействаш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и аз ще забравя твоите чада.
7 Колкото повече се умножиха, толкова повече ми съгрешаваха; Ще обърна славата им в безчестие.
8 Свещениците се хранят с греховете на людете ми, И прилепяват сърцата си към тяхното беззаконие.
9 И тъй, ще бъде - Каквито лъдете, такъв е свещеникът; И аз ще ги накажа за постъпките им, И ще им въздам за делата им.
10 Защото ще ядят, но няма да се насищат; Ще блудстват, но няма да се размножават; Понеже престанаха да внимават към Господа.
11 Блудство, вино, и мьст отнемат разума!
12 Людете ми да се допитват до дървото си, И жезълът им, им отговаря; Защото блуднически дух ги е заблудил. И те блудстват и въстанаха изпод властта на своя Бог.
13 Жертват по върховете на бърдата, И кадят по хълмите, Под дъбовете, тополите, и тервинтите, Защото сянката им е добра; За това, дъщерите ви блудстват, И снахите ви прелюбодействат.
14 Няма особено да накажа дъщерите ви, когато блудстват, Или снахите ви, когато прелюбодействат; Защото самите бащи отиват насаме с блудниците И жертват с безчестните жени; За това неразумните люде ще бъдат съборени.
15 Ако и да блудстваш ти, Израилю, Поне да не беззаконства Юда; Не дохождайте прочее в Галгал, Нито възлизайте във Вет-авен, Нито се кълнете с живота на Господа.
16 Защото Израил упорства като упорита юница; Сега, прочее, ще ги пасе Господ като агнета в далечни места.(Еврейски: в широко място. )
17 Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го.
18 Свършиха ли се пировете им, Те съвсем се предадоха на блудство; Обичат да казват - Дайте! Първенците му са за срам нему.
19 Вятърът ще го притисне между крилата си; И те ще се посрамят от жертвите си.
5 Чуйте това, свещеници, Внимавайте, доме Израилев, И дайте ухо, доме царев; Защото има присъда против вас; Понеже станахте като примка в Масфа, И, като мрежа простряна върху Тавор.
2 Бунтовниците дълбоко потънаха в разврат; Но аз ги изобличавам всички.
3 Аз познавам Ефрема, И Израил не е скрит от мене; Защото и сега блудстваш, Ефреме, И Израил е осквернен.
4 Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.
5 Гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; За това, Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си, И Юда ще се препъва с тях.
6 Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да го намерят; Той се е оттеглил от тях.
7 Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега, до новолуние, ще бъдат погълнати те и наследствата им,
8 Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, сиреч, че,
10 Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, За това ще излея гнева си върху тях.
11 Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните идоли;
12 И аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.
13 Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда видя раната си, Ефрем отиде при Асириеца И Юда прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.
14 Защото аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса, и не ще има кой да отърве.
15 Ще си отида, ще се върна на мястото си, Додето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще ме търсят усърдно, казвайки;
6 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото той разкъсна, и той ще ни изцели, Порази, и ще превърже раната ни.
2 Подир два деня ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред него.
3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, Както пролетният дъжд, който пои земята.
4 Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя, Юдо? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.
5 За това, ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата си; И съдбите ми се явяват като светлината.
6 Защото милозливост искам, а не жертва, И познаване Бога, повече от всеизгаряния.
7 Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.
8 Галаад е град на ония, които струват беззаконие, Опетнен е с кръв.
9 И както разбойнически чети причакват човека, Така дружината свещеници убива по пътя към Сихем; Да! те вършат безчестие.
10 В Израилевия дом видях ужас; Там се намира блудство у Ефрема, И Израил е осквернен.
11 И за тебе, Юдо, се определи жетва, Когато върна людете си от плен.
7 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадеца влиза вътре И разбойническата чета обира вън.
2 Те не размишляват в сърцето си, Че аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето ми.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да нажижа огъня, докле се кисне то.
5 На рождения ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпаление от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
7 Те всички се нажежиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да ме призовава.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Доли бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито го търсят.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел там! защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.
14 И не ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се да се молят за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислюват зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож, Поради яростта на езика си; Това ще им причини позор в Египетската земя.