33 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.

² Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

³ А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

⁴ И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁵ И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

⁶ Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁷ Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁸ Тогава рече Исав : За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁹ А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

¹⁰ Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹¹ Приеми, моля, подаръка ми*, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹² Тогава рече Исав : Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹³ Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹⁴ Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁵ А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

¹⁶ И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁷ А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот+.

¹⁸ И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.

¹⁹ И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

²⁰ Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил**.

34 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

² А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

³ И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

⁴ И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁵ А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁶ Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁷ А като чуха за станалото , Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁸ И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁹ И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

¹⁰ Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.

¹¹ Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹² Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹³ А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹⁴ Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁵ Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁶ тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁷ Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁸ И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁹ Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

²⁰ Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²¹ Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²² Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²³ Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²⁴ Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

²⁵ А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁶ Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁷ Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁸ Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;

²⁹ и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.

³⁰ Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³¹ А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

² Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

³ и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.

⁴ И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

⁵ След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

⁶ И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

⁷ И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил*, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

⁸ По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача+ .

⁹ И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

¹⁰ Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

¹¹ Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

¹² и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

¹³ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

¹⁴ И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

¹⁵ И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

¹⁶ След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

¹⁷ А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

¹⁸ А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони+, а баща му го нарече Вениамин+.

¹⁹ Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

²⁰ И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

²¹ Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

²² И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:

²³ синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

²⁴ синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

²⁵ а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

²⁶ и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

²⁷ После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

²⁸ И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

²⁹ И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

10 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

² А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Йоан, неговият брат;

³ Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

⁴ Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

⁵ Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарийски град не влизайте;

⁶ но по-добре отивайте при изгубените от Израилевия дом.

⁷ И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

⁸ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

⁹ Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,

¹⁰ нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

¹¹ И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

¹² А когато влизате в дома, поздравявайте го.

¹³ И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

¹⁴ И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

¹⁵ Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

¹⁶ Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобливи като гълъбите.

¹⁷ А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

¹⁸ Да! И пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

¹⁹ А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

²⁰ Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

Read full chapter