21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

² Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

³ Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

⁴ Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

⁵ Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

⁶ тогава господарят му ще го заведе пред съдиите*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

⁷ Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

⁸ Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея , то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

⁹ Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

¹⁰ Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

¹¹ И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

¹² Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

¹³ Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

¹⁴ Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

¹⁵ Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁶ Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

¹⁷ Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁸ Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

¹⁹ и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

²⁰ Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

²¹ Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока*.

²² Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

²³ Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

²⁴ око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁵ изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

²⁶ Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

²⁷ И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

²⁸ Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

²⁹ Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му , но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

³⁰ Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

³¹ Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

³² Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

³³ Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

³⁴ притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

³⁵ Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

³⁶ Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

22 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

² (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него.

³ Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.

⁴ И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

⁵ Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

⁶ Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

⁷ Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,

⁸ Но ако не се намери крадецът, тогава стопънинът на къщата ще се заведе пред съдиите, за да се издири дали е турил ръка върху имота на ближния си.

⁹ За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

¹⁰ Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

¹¹ то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият няма да плаща.

¹² Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

¹³ Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

¹⁴ Ако заеме някой от ближния си животно, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.

¹⁵ Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

¹⁶ Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена.

¹⁷ Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.

¹⁸ Магьосница жена да не оставиш.

¹⁹ Всеки скотоложник непременно да се умъртви.

²⁰ Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.

²¹ Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

²² Да не угнетявате вдовица или сираче.

²³ Защото ако ги угнетявате някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им,

²⁴ и гневът Ми ще падне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.

²⁵ Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.

²⁶ Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето да му я върнеш;

²⁷ защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.

²⁸ Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.

²⁹ Да не забравиш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене.

³⁰ Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.

³¹ Бъдете Ми свети човеци; затова не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.

² И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

³ Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?

⁴ А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:

⁵ “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?

⁶ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁷ Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?

⁸ Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

⁹ И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

¹⁰ Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

¹¹ А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

¹² Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

¹³ Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.

¹⁴ А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

¹⁵ И възложи ръце на тях, и замина оттам.

¹⁶ И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

¹⁷ А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

¹⁸ Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

¹⁹ Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.

²⁰ Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?

²¹ Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

²² Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

²⁴ При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵ А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

²⁶ А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

²⁷ Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

²⁸ А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

²⁹ И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

³⁰ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.