7 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

² По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

³ По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵ По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

⁶ Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷ Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁸ По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

⁹ Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

¹⁰ Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹¹ Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹² Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹³ Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴ Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁵ Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

¹⁶ Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁷ Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁸ Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

¹⁹ Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

²⁰ Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²¹ Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²² И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²³ Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²⁴ Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

²⁵ Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁶ Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁷ И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁸ Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁹ (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

8 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.

² Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

³ Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,

⁴ Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

⁵ Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

⁶ Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

⁷ Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

⁸ Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

⁹ Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.

¹⁰ При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.

¹¹ Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.

¹² Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

¹³ А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

¹⁴ Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

¹⁵ За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,

¹⁷ Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

9 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

² Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

³ Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

⁴ Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

⁵ Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

⁶ Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

⁷ Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

⁸ Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

⁹ Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

¹⁰ Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.

¹¹ Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

¹² Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

¹³ И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)

¹⁴ Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

¹⁵ Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

¹⁶ Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

¹⁷ Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

¹⁸ Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

13 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".

² Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя.

³ тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

⁴ защото, при все че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

⁵ Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани;

⁶ А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

⁷ и моля Бога да не сторите никакво зло, ⁸ Защото не можем да вършим нищо против истината но за истината можем.

⁹ Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим ¹⁰ Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

¹¹ Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

¹² Поздравете се един друг с света целувка.

¹³ Поздравяват ви всичките светии.

¹⁴ Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. (Aмин)