Add parallel Print Page Options

22 Когато водиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш* непременно да ги върнеш на брата си.

И ако братът ти не е близо при тебе, или ако не знаеш кой е , тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.

Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.

Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш* непременно да ги дигнеш заедно с него.

Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.

Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и в него пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземаш майката заедно с малките.

Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.

Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навлечеш на къщата си виновност за кръв, в случай, че падне някой от покрива .

Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сял и плодът на лозето.

10 Да не ореш с вол и осел заедно.

11 Да не обличаш дреха направена от вълна и лен смесени заедно.

12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.

13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,

14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,

15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;

16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,

17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.

18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,

19 като го глобят сто сребърни сикли ; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.

20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,

21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния и дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.

23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,

24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;

26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,

27 понеже, както я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.

28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване лежи с нея, и ги намерят,

29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикли ; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.

23 Оня, който е скопец, или чиито детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.

Никой незаконороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.

Амонецът и моавецът да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;

защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълни.

Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.

Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.

Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.

Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.

Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.

10 Ако име всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;

11 а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.

12 Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;

13 и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.

14 Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет; за да не види Господ нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.

15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.

16 При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.

17 Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.

18 Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудницата нито цена от мъжеложник* в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.

19 Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.

20 На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.

21 Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях.

22 Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.

23 Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, сиреч , доброволния принос, който се обрекъл с устата си.

24 Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.

25 Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.

24 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.

А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не направиш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото с това той взема живот в залог.

Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.

Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.

Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.

10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

11 Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му при тебе .

13 Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.

14 Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от отвътре градовете ти.

15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.

16 Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

17 Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

18 но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те избави от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

19 Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде на чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

20 Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

21 Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

22 Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

14 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.

19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Read full chapter