1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас.

² Всякота благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си,

³ като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.

⁴ Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал;

⁵ защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду си заради вас.

⁶ И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, зарад много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;

⁷ така щото станахте пример на всички вярващи в Македония и в Аханя.

⁸ Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Аханя, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото ние нямаме нужда да казваме нещо за нея.

⁹ Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идоли към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

¹⁰ и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото въскреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.

2 Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;

² но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.

³ Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

⁴ но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁶ нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷ но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁹ Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,

¹² и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³ И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹⁴ Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;

¹⁵ които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁶ като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷ А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸ Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁹ Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?

²⁰ Защото вие сте нашата слава и радост.

3 Затова когато не можахме вече да търпим намерихме за добре да останем сами в Атина;

² и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

³ та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

⁴ Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁵ И по тая причина, когато не можах да търпя, пратих да узнаят за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

⁶ А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

⁷ тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

⁸ понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

⁹ Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

¹⁰ Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

¹¹ А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано оправи пътя към вас.

¹² И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

¹³ за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

4 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече,

² Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

³ Понеже това е Божията воля ⁴ Да знае всеки от вас, как да държи своя съсед със святост и почест.

⁵ не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

⁶ и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви от по напред явихме и уговорихме.

⁷ Защото Бог не ни е призовал на нечистотата, а на светост.

⁸ Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светият Си Дух.

⁹ А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие ще сте научени от Бога да се любите един друг;

¹⁰ понеже и правите това на всички братя по цяла Македония. Но молим ви се братя, да преуспеете в това повече и повече

¹¹ и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;

¹² за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

¹³ А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

¹⁴ Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно със Него.

¹⁵ Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

¹⁶ Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на арахангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще въскръснат по-напред;

¹⁷ после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

¹⁸ И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

5 А за годините и времената братя, няма нужда да се пише;

² защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

³ Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.

⁴ Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

⁵ Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощтта, нито от тъмнината.

⁶ И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.

⁷ Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;

⁸ а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надежда и спасение.

⁹ Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

¹⁰ Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.

¹¹ Затова насърчавайте се един друг, както и правите.

¹² И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,

¹³ и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си.

¹⁴ Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.

¹⁵ Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете добро един на друг и на всичките.

¹⁶ Винаги се радвайте.

¹⁷ Непрестанно се молете.

¹⁸ За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.

¹⁹ Духа не угасвайте.

²⁰ Пророчества не презирайте.

²¹ Всичко изпитвайте, дръжте доброто.

²² Въздържайте се от всякакво зло.

²³ А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

²⁴ Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това.

²⁵ Братя, молете се за нас.

²⁶ Поздравете всички братя със света целувка.

²⁷ Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.

²⁸ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин].

1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа:

³ Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

⁴ така щото и сами ние се хвалим между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

⁵ което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което страдате.

⁶ Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

⁷ а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

⁸ в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

⁹ Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,

¹⁰ когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

¹¹ Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно в вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;

¹² за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.

2 А колкото до пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,

² да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настъпил денят на Господа

³ Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението, и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,я

⁴ който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или когато се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

⁵ Не помните ли, че когато бях още при вас аз ви казах това?

⁶ И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.

⁷ Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;

⁸ и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,

⁹ тогава, чието идване се дължи на действието на сатаната, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

¹⁰ и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.

¹¹ И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,

¹² та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината.

¹³ А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

¹⁴ за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.

¹⁵ И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание.

¹⁶ А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

¹⁷ да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.

3 Най-после, братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово, и да се прославя както у вас,

² и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.

³ Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

⁴ И уверени сме в Господа за вас, че вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.

⁵ А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.

⁶ Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

⁷ Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;

⁸ нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не оттегчим никого от вас;

⁹ не че нямаме правото, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

¹⁰ Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.

¹² На такива вярваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя хляб.

¹³ А на вас, братя да не ви дотегва да вършите добро.

¹⁴ И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

¹⁵ Обаче недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

¹⁶ А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.

¹⁷ Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:

¹⁸ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].