28 В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.

² И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.

³ А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

⁴ И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целият Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.

⁵ А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.

⁶ И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.

⁷ Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

⁸ И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и Саул й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.

⁹ А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?

¹⁰ Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи нищо зло за това.

¹¹ Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.

¹² И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.

¹³ И рече и царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.

¹⁴ И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.

¹⁵ И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.

¹⁶ Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

¹⁷ Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.

¹⁸ Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика според големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.

¹⁹ При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.

²⁰ Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.

²¹ А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност*, и покорих се на думите, които ми говори.

²² Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.

²³ Но той отказа, като думаше: Не ще ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.

²⁴ А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;

²⁵ и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.

29 Филистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.

² И филистимските началници заминаваха със стотините си и с хилядите си войници ; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.

³ Тогава рекоха филистимските началници: Що търсят тука тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал откъм мене до днес.

⁴ Обаче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върна на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник: защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже?

⁵ Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

⁶ Тогава Анхус повика Давида, та му рече: В името на живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.

⁷ Сега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници и господаря си царя?

⁸ А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да воювам против неприятелите на господаря си царя?

⁹ И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божия ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката.

¹⁰ Сега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си.

¹¹ И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

30 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

² Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

³ А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

⁴ Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

⁵ Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

⁷ Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

⁸ И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко .

⁹ Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

¹⁰ понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

¹¹ и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,

¹² дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

¹³ И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

¹⁴ Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

¹⁵ Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

¹⁶ И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

¹⁷ И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

¹⁸ Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

¹⁹ Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

²⁰ Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

²¹ И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

²² А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

²³ Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

²⁴ И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.

²⁵ И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.

²⁶ А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

²⁷ Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

²⁸ на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

²⁹ на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

³⁰ на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

³¹ на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

31 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.

² И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусия.

³ И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.

⁴ Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него , за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.

⁵ И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.

⁶ Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.

⁷ Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

⁸ А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

⁹ И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха човеци навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете.

¹⁰ И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан.

¹¹ А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула,

¹² всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.

¹³ И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.

18 (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

² Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула

³ Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

⁴ Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

⁵ Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

⁶ В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

⁷ Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

⁸ Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

⁹ Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

¹⁰ Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.

¹¹ Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

¹² О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

¹³ И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

¹⁴ И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

¹⁵ Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

¹⁶ Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

¹⁷ Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

¹⁸ Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

¹⁹ И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

²⁰ Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

²¹ Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

²² Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

²³ Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

²⁴ Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

²⁵ Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

²⁶ Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

²⁷ Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

²⁸ Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;

²⁹ Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

³⁰ Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

³¹ Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

³² Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

³³ Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

³⁴ Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

³⁵ Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.

³⁶ Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

³⁷ Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

³⁸ Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

³⁹ Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

⁴⁰ Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

⁴¹ Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

⁴² Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

⁴³ Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

⁴⁴ Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

⁴⁵ Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

⁴⁶ Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

⁴⁷ Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

⁴⁸ Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

⁴⁹ Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

⁵⁰ Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.