25 (По слав. 24). Давидов <псалом>. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.

² Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.

³ Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.

⁴ Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.

⁵ Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

⁶ Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.

⁷ Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.

⁸ Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя <Си>.

⁹ Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя <Си>.

¹⁰ Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.

¹¹ Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.

¹² Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.

¹³ Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.

¹⁴ Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.

¹⁵ Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.

¹⁶ Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.

¹⁷ Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.

¹⁸ Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.

¹⁹ Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.

²⁰ Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.

²¹ Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.

²² Боже, избави Израиля От всичките му беди.

29 (По слав. 28). Давидов <псалом>. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.

² Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.

³ Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ <гърми> над големите води,

⁴ Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.

⁵ Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,

⁶ И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.

⁷ Гласът Господен разцепва огнените пламъци.

⁸ Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.

⁹ Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!

¹⁰ Господ седна <Цар> над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.

¹¹ Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.

33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.

² Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.

³ Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.

⁴ Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.

⁵ Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.

⁶ Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.

⁷ Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.

⁸ Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.

⁹ Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

¹⁰ Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.

¹¹ Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.

¹² Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.

¹³ Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;

¹⁴ От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -

¹⁵ Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.

¹⁶ Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.

¹⁷ Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.

¹⁸ Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,

¹⁹ За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

²⁰ Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

²¹ Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.

²² Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

36 (По слав. 35). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.

² Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,

³ Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.

⁴ Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.

⁵ Господи, Твоето милосърдие <стига> до небето, Верността Ти до облаците;

⁶ Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.

⁷ Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.

⁸ Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.

⁹ Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.

¹⁰ Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.

¹¹ Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.

¹² Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.

39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

² Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

³ Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

⁴ Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

⁵ Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁶ Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

⁷ И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

⁸ Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁹ Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

¹⁰ Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹¹ Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

¹² Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

¹³ Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.