13 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

² От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

³ Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

⁴ Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

⁵ Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

⁶ Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

⁷ Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

⁸ Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

⁹ Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

¹⁰ От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

¹¹ Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

¹² Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

¹³ Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

¹⁴ Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

¹⁵ Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

¹⁶ Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

¹⁷ Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

¹⁸ Сиромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

¹⁹ Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

²⁰ Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

²¹ Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

²² Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

²³ Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

²⁴ Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

²⁵ Праведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

² Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

³ В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

⁴ Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁵ Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁶ Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁷ Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁸ Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁹ Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

¹⁰ Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹¹ Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹² Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹³ Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹⁴ Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

¹⁵ Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁶ Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁷ Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁸ Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁹ Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

²⁰ Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²¹ Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²² Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

²³ От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²⁴ Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

²⁵ Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

²⁶ В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁷ Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁸ Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁹ Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

³⁰ Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³¹ Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³² Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³³ В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³⁴ Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁵ Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

15 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

² Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

³ Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

⁴ Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

⁵ Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

⁶ В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

⁷ Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

⁸ Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

⁹ Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

¹⁰ Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

¹¹ Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

¹² Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

¹³ Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

¹⁴ Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

¹⁵ За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

¹⁶ По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

¹⁷ По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

¹⁸ Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

¹⁹ Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

²⁰ Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

²¹ На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

²² Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

²³ От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

²⁴ За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

²⁵ Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

²⁶ Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

²⁷ Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

²⁸ Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

²⁹ Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

³⁰ Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

³¹ Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

³² Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

³³ Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

² Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

³ стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

⁴ Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁵ А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

⁶ И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁷ (защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁸ - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁹ Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

¹⁰ Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹¹ И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹² С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹³ Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹⁴ Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁵ и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁶ Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

¹⁷ За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

¹⁸ А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

¹⁹ сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

²⁰ И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

²¹ Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.