17 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

² Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

³ На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

⁴ Положи ги в шатъра за срещане пред <плочите на> свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

⁵ И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

⁶ Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

⁷ И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра <за плочите> на свидетелството.

⁸ И на следния ден Моисей влезе в шатъра <за плочите> на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

⁹ И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

¹⁰ Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред <плочите на> свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

¹¹ И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.

¹² Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

¹³ всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

18 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

² А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра <за плочите> на свидетелството.

³ И <левитите> ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

⁴ Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

⁵ Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

⁶ И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

⁷ А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и <около тях> да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

⁸ Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като <ваше> вечно право поради това, че сте били помазани.

⁹ От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.

¹⁰ На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

¹¹ И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

¹² Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам.

¹³ Първите плодове от всичките <произведения> на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

¹⁴ Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

¹⁵ Всяко първородно от всякакъв вид {Еврейски: от всяка плът.}, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

¹⁶ Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

¹⁷ А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

¹⁸ А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

¹⁹ Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

²⁰ Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

²¹ А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

²² Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

²³ Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.

²⁴ Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

²⁵ И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶ Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

²⁷ И <тия> ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.

²⁸ Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

²⁹ От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

³⁰ За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, <останалото> ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

³¹ Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.

³² Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

19 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

² Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

³ и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

⁴ Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

⁵ И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

⁶ После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена <прежда>, и да ги хвърли всред горящата юница.

⁷ Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

⁸ Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

⁹ Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и <пепелта> да се пази за обществото израилтяни, за <да се направи с нея> вода за очищение от грях.

¹⁰ И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

¹¹ Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена.

¹² С тая <вода> той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

¹³ Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

¹⁴ Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

¹⁵ и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист.

¹⁶ И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

¹⁷ А за <очистване на> нечистия нека вземат в съд от пепелта на <юницата> изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

¹⁸ Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

¹⁹ И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

²⁰ А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

²¹ И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

²² и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре <до това нещо>, да бъде нечист до вечерта.

³⁰ И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³¹ И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³² И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³³ А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³⁴ И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁵ И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁶ разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁷ А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸ А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁹ И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰ И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹ И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴² И всички ядоха и се наситиха.

⁴³ И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴ А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁵ И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁶ И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁷ И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁸ И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹ А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁵⁰ защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹ И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵² Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵³ И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵⁴ И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

⁵⁵ и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶ И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

Read full chapter