Add parallel Print Page Options

Не съдете, за да не бъдете съдени.

Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е< същината на> закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

Тогава< Исус> простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

И Исус му каза: гледай да не кажеш <това> никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.

19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.