Add parallel Print Page Options

Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

<Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

А Иов в отговор рече: -

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.

Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

тъй щото настана голяма радост в оня град.

А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.

24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.

Read full chapter