22 Така каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

² Слушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти -

³ Така казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

⁴ Защото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> коне, Те, слугите им и людете им.

⁵ Но ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

⁶ Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

⁷ Ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

⁸ И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

⁹ И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

¹⁰ Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

¹¹ Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който <и> излезе от това място: Той няма да се върне вече;

¹² Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

¹³ Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

¹⁴ Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

¹⁵ Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? <Да!> но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

¹⁶ Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

¹⁷ А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

¹⁸ Затова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, <казвайки>: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, <казвайки>: Горко, господарю! или: Горко, негово величество!

¹⁹ Той ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

²⁰ Възлез на Ливан та извикай, С висок глас извикай от Аварим към Васан Защото загинаха всичките ти любовници.

²¹ Говорих ти в благоденствието ти; Но ти рече: Не ща да слушам. Такава е била обходата ти от младостта ти, Че ти не слушаше гласа Ми.

²² Вятърът ще се храни с всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш Поради всичката си злина.

²³ Ти, която населяваш Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко ще бъдеш за жалене, Когато те нападнат мъки, Болки като на жена, която ражда!

²⁴ <Заклевам се в> живота Си, казва Господ, Че даже ако Иехония, син на Юдовия цар Иоаким, Би бил печат на дясната Ми ръка, И от там бих се откъснал;

²⁵ И ще те предам в ръката на ония, които искат живота ти, И в ръката на ония, от които се боиш, Да! в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, И в ръката на халдейците.

²⁶ Ще отхвърля тебе И майка ти, която те е родила, В друга земя, гдето не сте се родили, И там ще умрете.

²⁷ А в земята, гдето душата им желае да се върне, Там няма да се върнат.

²⁸ Нима тоя човек Иехония е строшено и презряно грънчарско изделие, Или непотребен съд? <Тогава> защо бяха отметнати, той и потомството му, И бяха хвърлени в страна, която не познават?

²⁹ О земьо, земьо, земьо, чуй словото Господно;

³⁰ Така казва Господ. Запишете тоя човек за бездетен, Човек, който няма да успее в дните си; Защото ни един човек от потомството му Не ще успее да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.

23 Горко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! казва Господ.

² Затова, така говори Господ Израилевият Бог Против пастирите, които пасат людете Ми: Вие разпръснахте овцете Ми, и ги разпъдихте, И не ги посетихте; Ето, Аз ще ви накажа За злите ви дела, казва Господ.

³ И ще събера останалите Си овце От всичките страни, гдето ги изпъдих, И ще ги върна пак в кошарите им, Гдето ще се наплодят и умножат.

⁴ И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; И те няма да се плашат вече, нито ще треперят, Нито ще загине някоя, казва Господ.

⁵ Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

⁶ В неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда.

⁷ Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато не ще рекат вече: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя!

⁸ Но: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе и който доведе потомството на Израилевия дом От северната земя, и от всичките страни, гдето ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

⁹ За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава Всичките ми кости треперят, Като пиян съм, И като човек обладан от вино, Поради Господа, И поради светите Негови думи.

¹⁰ Защото земята е пълна с прелюбодейци; Защото поради проклятията земята плаче, Изсъхнаха пасбищата на степите; И стремежът им стана лош, И силата им неправедна.

¹¹ Защото и пророкът и свещеникът се оскверниха; Дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.

¹² Затова пътят им ще им бъде Като плъзгави места в тъмнина, По който, като бъдат тласкани, ще паднат; Защото ще докарам зло върху тях В годината на наказанието им, казва Господ.

¹³ Тоже в самарийските пророци видях безумие; Те пророкуваха чрез Ваала, и заблудиха людете Ми Израиля.

¹⁴ Още и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо; Прелюбодействуват и ходят в лъжа, И подкрепват ръцете на злодейците Тъй щото никой не се връща от злото си; Те всички станаха за Мене като Содом, И жителите му като Гомор.

¹⁵ Затова, така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин, И ще ги напоя с горчива вода; Защото от ерусалимските пророци Се е разпространило нечестие по цялата страна.

¹⁶ Така казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват; Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърце, А не от устата Господни.

¹⁷ На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло.

¹⁸ Защото, кой <от тях> е стоял в съвета на Господа Та е видял и чул Неговото слово? Кой <от тях> е внимавал в словото Му и е чул?

¹⁹ Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите.

²⁰ Гневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно.

²¹ Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

²² Но ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела.

²³ Аз <само> отблизо ли съм Бог, казва Господ, А не Бог <и> отдалеч?

²⁴ Може ли някой да се скрие в тайни места, Та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? казва Господ.

²⁵ Чух що говорят пророците, Които в Мое име пророкуват лъжа, Като казват: Видях сън, видях сън!

²⁶ До кога ще бъде това в сърцето на пророците, Които пророкуват лъжа, - На ония, които пророкуват измамата на своето сърце?

²⁷ Които мислят да направят людете Ми да забравят Моето име Чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си, Както забравиха бащите им името Ми заради Ваала.

²⁸ Пророк, който има <истински> сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото? казва Господ.

²⁹ Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

³⁰ Затова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които крадат думите Ми всеки от ближния си.

³¹ Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които клатят езиците си и казват: Той говори.

³² Ето, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, И, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си Правят людете Ми да се заблуждават, Тогаз, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.

³³ И когато тия люде, Или някой пророк или свещеник, те попитат като рекат: Какво е наложеното <върху тебе> от Господа <слово>? Тогава да им кажеш що е наложеното, - Че Господ дума: Аз ще ви отхвърля.

³⁴ А колкото за пророка, свещеника и <оня от> людете, Който би рекъл: Наложеното от Господа <слово>! Аз ще накажа оня човек и дома му.

³⁵ Така да речете всеки на ближния си И всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

³⁶ А да не споменете вече: Наложеното от Господа <слово>; Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово; Защото извратихте думите на живия Бог, На Господа на Силите, нашия Бог.

³⁷ Така да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

³⁸ Но понеже казвате: Наложеното от Господа <слово>, Затова, така казва Господ: Понеже употребяват това изречение - Наложеното от Господа <слово>, При все, че Аз пратих до вас да ви кажат Да не казвате - Наложеното от Господа <слово>,

³⁹ Затова, ето, Аз ще ви забравя съвсем, И ще отхвърля от присъствието Си вас И града, който дадох вам и на бащите ви:

⁴⁰ И ще докарам върху вас вечен укор, И вечно посрамление, което няма да се забрави.

1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за <подпомагане> вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

² в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

³ а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

⁴ до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

⁵ Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

⁶ ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

⁷ Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

⁸ а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

⁹ който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

¹⁰ Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

¹¹ чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

¹² Един от тях, някой си техен пророк е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси".

¹³ Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

¹⁴ и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

¹⁵ За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

¹⁶ Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.