49 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -

² Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

³ Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

⁴ Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

⁵ Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

⁶ В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

⁷ Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

⁸ Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.

⁹ Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

¹⁰ Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената.

¹¹ Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

¹² Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

¹³ Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

¹⁴ Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

¹⁵ И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

¹⁶ Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

¹⁷ Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

¹⁸ Твоето спасение чаках, Господи.

¹⁹ Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

²⁰ Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

²¹ Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

²² Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

²³ Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;

²⁴ Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -

²⁵ Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.

²⁶ Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

²⁷ Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

²⁸ Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>.

²⁹ Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

³⁰ В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

³¹ Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

³² Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

³³ А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

50 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

² И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

³ като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

⁴ И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

⁵ Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁶ А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

⁷ И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁸ също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

⁹ Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰ И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

¹¹ А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

¹² Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

¹³ защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

¹⁴ И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

¹⁵ А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

¹⁶ Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

¹⁷ Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁸ После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹ А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

²⁰ Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²¹ Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²² Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

²³ и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

²⁴ След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

²⁵ И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

²⁶ И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

³¹ Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³² което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³³ Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³⁴ Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁵ за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁶ Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸ нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁹ неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴⁴ Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁵ Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁶ и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁷ Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира< риби> от всякакъв вид,

⁴⁸ и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹ Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵¹ [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵² А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵³ Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵⁴ И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁵ Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁷ И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸ И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

Read full chapter