Add parallel Print Page Options

16 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}.

10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради <своето> множество.

11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти.

12 Той ще бъде между човеците, като див осел; <ще дига> ръката си против всекиго и всеки <ще дига> ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?

14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад.

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи.

Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12 Всяко мъжко <дете> между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, <защото> е нарушил завета Ми.

15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й.

16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане <майка> на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, <който ще бъде и> за потомството му след него.

20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

27 И всичките мъже от дома му <както> родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Read full chapter