12 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

² Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

³ Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

⁴ Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

⁵ Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

⁶ И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.

⁷ После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

⁸ През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

⁹ Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

¹⁰ И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

¹¹ И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

¹² Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

¹³ И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

¹⁴ Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

¹⁵ Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

¹⁶ На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

¹⁷ Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

¹⁸ От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

¹⁹ Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

²⁰ Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

²¹ Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

²² После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

²³ Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

²⁴ И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

²⁵ Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

²⁶ И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

²⁷ Ще отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

²⁸ И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

²⁹ И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

³⁰ И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³¹ И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³² подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³³ Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³⁴ И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁵ А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁶ и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁷ Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁸ Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁹ А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

⁴⁰ А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴¹ И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴² Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

⁴³ И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

⁴⁴ обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

⁴⁵ Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

⁴⁶ В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

⁴⁷ Цялото общество израилтяни ще я пазят.

⁴⁸ И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

⁴⁹ Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

⁵⁰ И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

⁵¹ И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

13 Господ говори още на Моисея казвайки:

² Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

³ Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

⁴ Вие излизате днес в месец Авив.

⁵ И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

⁶ Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

⁷ Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

⁸ И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: <Това правя> поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

⁹ Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

¹⁰ Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

¹¹ А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

¹² тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

¹³ А всяко първородно от осел ще откупиш с агне <или яре;> и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

¹⁴ После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

¹⁵ понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

¹⁶ Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

¹⁷ А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

¹⁸ Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

¹⁹ И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

²⁰ И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

²¹ И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

²² Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

16 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при <Исуса>, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

² А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

³ а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

⁴ Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

⁵ А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

⁶ И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

⁷ И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

⁸ А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

⁹ Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

¹⁰ нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

¹¹ Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

¹² Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

¹³ А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

¹⁴ А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

¹⁵ Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

¹⁶ Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

¹⁷ Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

¹⁸ Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

¹⁹ Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

²⁰ Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

²¹ От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²² Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

²³ А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

²⁴ Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и <така> нека Ме последва.

²⁵ Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; <и така до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

²⁶ Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

²⁷ Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

²⁸ Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.