1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

² на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

³ И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

⁴ И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

⁵ Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

⁶ И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

⁷ И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

⁸ И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

⁹ Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

¹⁰ И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.

¹² И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

¹³ А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

¹⁴ И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

¹⁵ И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

¹⁶ И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

¹⁷ Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

¹⁸ (и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

¹⁹ Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.

²⁰ Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

²¹ Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.

²² От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

²³ Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

²⁴ Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

²⁵ Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!

²⁶ Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

²⁷ Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

2 След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

² И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

³ Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

⁴ Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

⁵ Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.

⁶ Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

⁷ Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

⁸ Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

⁹ и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

¹⁰ (Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

¹¹ А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

¹² И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

¹³ Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.

¹⁴ Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.

¹⁵ И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.

¹⁶ И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон.

¹⁷ И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

¹⁸ И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.

¹⁹ И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.

²⁰ А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

²¹ Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

²² И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?

²³ Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.

²⁴ А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

²⁵ И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

²⁶ Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?

²⁷ И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.

²⁸ И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.

²⁹ Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

³⁰ А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

³¹ Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха.

³² И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

² И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

³ И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

⁴ А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

⁵ И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

⁶ И не можаха да отговорят на това.

⁷ И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

⁸ Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

⁹ и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

¹⁰ Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

¹¹ Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

¹² Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹³ Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹⁴ и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

¹⁵ И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¹⁶ А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

¹⁷ И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

¹⁸ А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

¹⁹ Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

²⁰ А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

²¹ И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

²² И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

²³ И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²⁴ защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Read full chapter