25 Амасия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

² Той върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

³ А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

⁴ Но чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

⁵ Тогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

⁶ А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

⁷ А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.

⁸ Но ако си решил да идеш, действувай <храбро>, укрепи се за бой; <иначе>, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

⁹ А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

¹⁰ Тогава Амасий ги отдели, <то ест>, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

¹¹ А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

¹² А <други> десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

¹³ Но мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

¹⁴ А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

¹⁵ Затова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?

¹⁶ А като му говореше той, <царят> му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

¹⁷ Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.

¹⁸ А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

¹⁹ Ти казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

²⁰ Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката <на неприятелите>, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.

²¹ Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

²² И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

²³ И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

²⁴ И <като взе> всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

²⁵ А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

²⁶ А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

²⁷ А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

²⁸ И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия <столичен град>.

26 А всичките Юдови люде взеха Озия {Или, Азария.}, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

² Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като <баща му> царят заспа с бащите си.

³ Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

⁴ Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

⁵ И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

⁶ Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската <околност> и между филистимците.

⁷ И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

⁸ И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.

⁹ Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла <на стената>, и ги укрепи.

¹⁰ Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, <имаше и> орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

¹¹ При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

¹² Цялото число на началниците на бащините <домове>, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.

¹³ Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.

¹⁴ Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

¹⁵ И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат <поставени> на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.

¹⁶ Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.

¹⁷ А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;

¹⁸ и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.

¹⁹ А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.

²⁰ И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

²¹ И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.

²² А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.

²³ И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.

27 Иоатам беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря.

² Той върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха.

³ Той построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил.

⁴ Съгради още и градове в хълмистата страна на Юда, и в дъбравите съгради крепости и кули.

⁵ И като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди <кора> ечемик. Толкоз му платиха амонците и втората и третата година.

⁶ Така Иотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа своя Бог.

⁷ А останалите дела на Иотама, и всичките му войни, и постъпките му, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

⁸ Той бе на двадесет и пет години когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.

⁹ И Иотам заспа с бащите си; и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Ахаз.

16 Това ви казах, за да се не съблазните.

² Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

³ И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.

⁴ Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

⁵ а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

⁶ Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

⁷ Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

⁸ И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

⁹ за грях, защото не вярват в Мене;

¹⁰ за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

¹¹ а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

¹² Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

¹³ А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща.

¹⁴ Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

¹⁵ Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

¹⁷ Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца.

¹⁸ И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже.

¹⁹ Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

²¹ Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.

²² И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

²³ И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

²⁴ До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

²⁵ Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

²⁶ В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

²⁷ защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

²⁹ Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

³⁰ Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

³¹ Исус им отговори: Сега ли вярвате?

³² Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

³³ Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.